Два пъти повече българи ще имат право на социални помощи
България е на път да остави в историята нелепия праг от 75 лева обезпечен месечен приход, който години наред изкривява системата на обществено подкрепяне. От 2023 година доста повече българи ще имат право на обществени помощи, тъй като достъпът до тях ще бъде привързан с доста по-адекватен предел – линията на беднотия. За 2022 г= тя е избрана на 413 лева Очаква се единствено за година това да докара до удвояване на броя на подпомаганите от хазната лица – от 63 000 на 115 000 души през 2023 година
Това плануват оповестени за публично разискване промени в Закона за общественото подкрепяне. Промените са свързани с постоянно отправяните от Европейска комисия рецензии към страната ни, че не подсигурява съответен достъп до обществено подкрепяне.
Гарантираният най-малък приход през годините безусловно бе замразен – за съпоставяне размерът му през 2009 година бе 65 лева, а прагът от 75 лева бе доближат едвам през 2018 година Тази несъответстваща сума влияe върху изчислението на съответните диференцирани прагове за достъп до помощи, които се дефинират въз основата на обезпечения най-малък приход и подобаващ коефициент. През 2022 г. коефициентите бяха повишени, само че сумите, от които зависи достъпът до помощите, не престават да са доста ниски.
Всичко това през годините води до доста огромно свиване на броя хора с право да бъдат подпомагани. Броят на българите, получаващи месечни обществени помощи да вземем за пример, е намалял от 124 635 случаи през 2005 година до 23 702 през 2020 година, се акцентира в претекстовете към смяната на Закона за обществено подкрепяне. Така политиката на обществено подкрепяне вместо да работи за намаление на каузи на бедните у нас през годините води до тъкмо противоположното – повишението му.
Извън отпадането на обезпечения най-малък приход законопроектът съдържа и други промени, част от които са свързани с повишение на правата на получателите на помощи, а други – със стягане на контрола. Така да вземем за пример безработните, които откажат включване в стратегии за претовареност, ще губят право на помощи за по-кратък период –6 месеца вместо година. В същото време страната ще има повече права да прави удръжки от полагаемите се помощи, което по принцип е лимитирано. Занапред от помощите ще може да се удържат и непозволено получени суми за обществено подкрепяне. Законопроектът планува и друга сериозна смяна – бюджетът на фонд обществена протекция към този момент ще се дефинира от обществения министър вместо от управителния му съвет.
Това плануват оповестени за публично разискване промени в Закона за общественото подкрепяне. Промените са свързани с постоянно отправяните от Европейска комисия рецензии към страната ни, че не подсигурява съответен достъп до обществено подкрепяне.
Гарантираният най-малък приход през годините безусловно бе замразен – за съпоставяне размерът му през 2009 година бе 65 лева, а прагът от 75 лева бе доближат едвам през 2018 година Тази несъответстваща сума влияe върху изчислението на съответните диференцирани прагове за достъп до помощи, които се дефинират въз основата на обезпечения най-малък приход и подобаващ коефициент. През 2022 г. коефициентите бяха повишени, само че сумите, от които зависи достъпът до помощите, не престават да са доста ниски.
Всичко това през годините води до доста огромно свиване на броя хора с право да бъдат подпомагани. Броят на българите, получаващи месечни обществени помощи да вземем за пример, е намалял от 124 635 случаи през 2005 година до 23 702 през 2020 година, се акцентира в претекстовете към смяната на Закона за обществено подкрепяне. Така политиката на обществено подкрепяне вместо да работи за намаление на каузи на бедните у нас през годините води до тъкмо противоположното – повишението му.
Извън отпадането на обезпечения най-малък приход законопроектът съдържа и други промени, част от които са свързани с повишение на правата на получателите на помощи, а други – със стягане на контрола. Така да вземем за пример безработните, които откажат включване в стратегии за претовареност, ще губят право на помощи за по-кратък период –6 месеца вместо година. В същото време страната ще има повече права да прави удръжки от полагаемите се помощи, което по принцип е лимитирано. Занапред от помощите ще може да се удържат и непозволено получени суми за обществено подкрепяне. Законопроектът планува и друга сериозна смяна – бюджетът на фонд обществена протекция към този момент ще се дефинира от обществения министър вместо от управителния му съвет.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ